Устните ти в нежен цвят разтварям
Устните ти в нежен цвят разтварям,
носещ на листенцата си аромат
и слова любовни преповтарям,
водейки те в лазурна благодат.
Прегръдката ни тръпнеща и здрава,
на любовта ни споделена, вот
ни води по пътека на забрава,
присъща на нормалния живот.
Любовта от безумства ни възпира,
дори и да връхлитат диви хали,
защото пътя правилен намира -
сърцата себе си са разпознали.
А този път – на святостта, разумен
е път на истината и доброто –
светът чрез него става ни и чуден,
свързващ бъдещето с потеклото.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Рибаров Все права защищены
