Устните ти в нежен цвят разтварям,
носещ на листенцата си аромат
и слова любовни преповтарям,
водейки те в лазурна благодат.
Прегръдката ни тръпнеща и здрава,
на любовта ни споделена, вот
ни води по пътека на забрава,
присъща на нормалния живот.
Любовта от безумства ни възпира,
дори и да връхлитат диви хали,
защото пътя правилен намира -
сърцата себе си са разпознали. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up