Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
15 дек. 2011 г., 19:12

Устрем 

  Поэзия » Другая
1057 1 12

Раняваме се. Страдаме. И мразим.

А трябваше да пазим любовта -

единствената, истинската. Тази,

родила стихове и красота.

 

Но тя умря... Огъна се внезапно.

Под нáпора горещ се олюля.

Опиташ ли веднъж да вържеш вятър -

и ти пълзиш с пречупени крила.

 

Раздялата... Тя, може би, пречиства...

А, може би, отдавна вече знам,

че колкото по-силно нещо искаш,

оставаш толкова по-бързо сам.

 

Но пак вървя! И колкото да страдам,

и колкото след туй да се виня,

обичам ли, ще стигна даже ада.

Изгарям ли, до пепел ще горя!

© Бианка Габровска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за Поезията!
  • Отново затаих дъх....Истинно и искрено! Така, както само ти можеш, Бианка.
  • "Но пак вървя!" - като феникс, възкръснал от пепелта. Страшно ми харесва това у теб: колкото и да страдаш, вярата ти остава; въпреки тъгата, поезията ти е жизнеутвърждаваща.
  • Много ми хареса! Поздравявам те!
  • най мрачно било преди зазоряване, Бианка!

    поздравления за прекрасния стих!!!
  • Много е хубаво и доста вярно. Единственото нещо, което не ми хареса е краят, защото ми звучи малко банално.
  • !!!
  • Много, много е добро! Браво!
  • Прекрасен стих!Поздравявам те!
  • "Опиташ ли веднъж да вържеш вятър -
    и ти пълзиш с пречупени крила."
    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!*
  • че колкото по-силно нещо искаш,

    оставаш толкова по-бързо сам.

    Споделям! Харесах!
  • "Опиташ ли веднъж да вържеш вятър -
    и ти пълзиш с пречупени крила."

    Категорично,клетвено,възвишено-
    коси на самодива върху облак.
    Рисуваното щастие е истинско,
    ако е влюбена ръката на художника

    Поздравления!И благодаря!
Предложения
: ??:??