15 dic 2011, 19:12

Устрем 

  Poesía » Otra
1137 1 12
Раняваме се. Страдаме. И мразим.
А трябваше да пазим любовта -
единствената, истинската. Тази,
родила стихове и красота.
Но тя умря... Огъна се внезапно.
Под нáпора горещ се олюля.
Опиташ ли веднъж да вържеш вятър -
и ти пълзиш с пречупени крила.
Раздялата... Тя, може би, пречиства...
А, може би, отдавна вече знам,
че колкото по-силно нещо искаш,
оставаш толкова по-бързо сам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??