Устрем
Раняваме се. Страдаме. И мразим.
А трябваше да пазим любовта -
единствената, истинската. Тази,
родила стихове и красота.
Но тя умря... Огъна се внезапно.
Под нáпора горещ се олюля.
Опиташ ли веднъж да вържеш вятър -
и ти пълзиш с пречупени крила.
Раздялата... Тя, може би, пречиства...
А, може би, отдавна вече знам,
че колкото по-силно нещо искаш,
оставаш толкова по-бързо сам.
Но пак вървя! И колкото да страдам,
и колкото след туй да се виня,
обичам ли, ще стигна даже ада.
Изгарям ли, до пепел ще горя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
