Устрем
Раняваме се. Страдаме. И мразим.
А трябваше да пазим любовта -
единствената, истинската. Тази,
родила стихове и красота.
Но тя умря... Огъна се внезапно.
Под нáпора горещ се олюля.
Опиташ ли веднъж да вържеш вятър -
и ти пълзиш с пречупени крила.
Раздялата... Тя, може би, пречиства...
А, може би, отдавна вече знам,
че колкото по-силно нещо искаш,
оставаш толкова по-бързо сам.
Но пак вървя! И колкото да страдам,
и колкото след туй да се виня,
обичам ли, ще стигна даже ада.
Изгарям ли, до пепел ще горя!
© Бианка Габровска All rights reserved.
