11 мая 2017 г., 14:12  

Устрем...

855 3 11

Устрем...

 

Този устрем на душата, който говори,

тихичко, викащо, пеещо, всякакво...

и със всичко показва живота в себе си...

 

Когато се питаме или измъчваме,

когато се радваме и ненужни са отговори...

защото сърцето в него просто трепти,

 

и безумно копнее за възможности,

за единствени мигове, спиращи дъха...

да си го върне и свободно да лети...

 

Нависоко, отвъд птиците и небесата...

по средата в цветовете на дъгата...,

а дори и надолу към прозрението...

 

За да може когато плачеш там на дъното,

то да слезе, да те вземе и да те отведе...

там където сълзите са живи и усмихват...

 

Където подскачат и танцуват преродени...

като свеж дъждец, като стъпките достигнали

звезда, този изгрял и безкраен лъч - любов.

 

Която ни кара да забравим и да не забравяме...

думите, делата, случките, нужното, ненужното...

да се водим от красивото, нотите в стиховете...

 

Този устрем на душата във силите отвътре...,

във вярата, в надеждата и безусловието,

в света, където ще намерим свободата си...

 

Устрем мой, в мига ти откривам вечността!

Устрем мой, отговорно следвам мечтата ти!

Устрем мой, в теб обичам всичко и всички!

 

В теб се радвам и искам всеки да усмихна!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Когато имаме този устрем или по точно, когато го открием...всичко придобива смисъл. И сме нетърпеливи търпеливо да живеем със всеки един атом, със всяко кътче в нас. И тогава не ни е нужна болката като отрова и оръжие, а само като вдъхновение и разтърсващо успокоение...Тя ни е нужна, защото в нея чувстваме красивото най - силно, но когато ни заслепява и унищожава, когото ни отвежда към безчувствието трябва да я освободим и да се освободим...Има жива и мъртва болка...Коя избираме...- същността или смъртта...

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря от сърце на всички отбили се тук!
    Хари, Влади, Вел, Йонче, Иве, Стойчо, Пепи, Виолетче, Веси!
    Мило Татянче, толкова светлина носиш, където и да отидеш.
    Благодаря ти! Радвам се, че си се сетила за Голямата Марги и тази нейна легендарна песен! Аз много я харесвам. И всъщност голяма част от вдъхновението ми за това писание се роди, в магията на тази песен и изпълнението на Марги...

    Поздрави и прегръдки! Много вдъхновение!
  • Прелестни и вълшебнни думи, Лили! Сещам се за песента "Устрем" на Маргарита Хранова, поздравявам те с нея за чудесното, вдъхновяващо произведение! Благодаря, че ми напомни да следвам своя устрем и това, което ме прави щастлива! Слънчев уикенд!
  • Бъди устремена! Поздрави и от мен!
  • Браво Лили. Поздрави момиче мъдро.
  • Поздрав за стиха.Браво.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...