Когато имаме този устрем или по точно, когато го открием...всичко придобива смисъл. И сме нетърпеливи търпеливо да живеем със всеки един атом, със всяко кътче в нас. И тогава не ни е нужна болката като отрова и оръжие, а само като вдъхновение и разтърсващо успокоение...Тя ни е нужна, защото в нея чувстваме красивото най - силно, но когато ни заслепява и унищожава, когото ни отвежда към безчувствието трябва да я освободим и да се освободим...Има жива и мъртва болка...Коя избираме...- същността или смъртта...