Простор и полъх , синева,
лъчи сияещи  и светлина,
дъгата ярка трепти от красота -
попивам всеки миг в утринта.

Спокойствие намерил съм сега -
тревожност няма, няма и сълза.
Сърцето тупка равномерно, пулсира радостта
и нежност чувствам аз, докосната съдба.

Пречистен съм от мисли на тъга,
свободен от оковите на самотата,
събирал съм години доброта,
копнежи са дочакали мига.

Разливам се безбрежно, сякаш нямам край,
извирам надълбоко от душата,
духът ми с вяра е споен -
не ще изчерпя обичта си.

И в тихо езеро с кристална чистота
съзираш себе си и своята мечта,
загребваш с шепи, почувствала си близостта
и пиеш, и споделяш, и няма вече самота.

                                                                                                                    На Н.