23 июн. 2009 г., 17:56  

Утеха

764 0 1


Спокойствие намерил съм сега 
тревожност няма, няма и сълза.
Разливам се безбрежно надалеч
и чувствам там  докосната съдба.

Пречистен съм от мисли на тъга,
свободен от оковите на самотата,
събирал съм години доброта,
копнежи са дочакали мига.

Във тихо езеро с кристална чистота
съзирам себе си до своята мечта,

със длани вплетени в сърце
отпивам глътка свежест, любовта

 

                                                                                                                    На Н.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милен Флоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хубаво е туй чувство да го няма!
    ала, Уви обикновено не е точно така...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...