23.06.2009 г., 17:56  

Утеха

766 0 1


Спокойствие намерил съм сега 
тревожност няма, няма и сълза.
Разливам се безбрежно надалеч
и чувствам там  докосната съдба.

Пречистен съм от мисли на тъга,
свободен от оковите на самотата,
събирал съм години доброта,
копнежи са дочакали мига.

Във тихо езеро с кристална чистота
съзирам себе си до своята мечта,

със длани вплетени в сърце
отпивам глътка свежест, любовта

 

                                                                                                                    На Н.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Флоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хубаво е туй чувство да го няма!
    ала, Уви обикновено не е точно така...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...