Jun 23, 2009, 5:56 PM  

Утеха

  Poetry » Love
762 0 1


Спокойствие намерил съм сега 
тревожност няма, няма и сълза.
Разливам се безбрежно надалеч
и чувствам там  докосната съдба.

Пречистен съм от мисли на тъга,
свободен от оковите на самотата,
събирал съм години доброта,
копнежи са дочакали мига.

Във тихо езеро с кристална чистота
съзирам себе си до своята мечта,

със длани вплетени в сърце
отпивам глътка свежест, любовта

 

                                                                                                                    На Н.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милен Флоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • хубаво е туй чувство да го няма!
    ала, Уви обикновено не е точно така...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...