31 авг. 2012 г., 12:17

Утеха след застой

871 0 0

Зловещо е, когато си сам

Пътят е тъмен,

а светлината все бяга.

 

Страшно е, когато си там.

Човекът е тъжен,

а душата ти я няма.

 

Погледни нагоре към небето –

слънцето, луната и звездите.

Те са най-добрите приятели на детето,

дето ти живее в гърдите.

 

Болно е, когато си ням,

светът е огромен,

а поривът е без тяга.

 

Неудобно е, когато си прям,

той е безумен,

а съвестта му си ляга.

 

Погледни нагоре към небето –

слънцето, луната и звездите.

Те са най-добрите приятели на детето,

дето ти живее в гърдите.

 

Самотата отлита, когато душата пее.

Злобата стихва на слънчеви лъчи,

болката е минало след смях,

възкресението е в честните слова.

 

Погледни нагоре към небето –

слънцето, луната и звездите.

Те са най-добрите приятели на детето,

дето ти живее в гърдите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....