Утеха след застой

Зловещо е, когато си сам

Пътят е тъмен,

а светлината все бяга.

Страшно е, когато си там.

Човекът е тъжен,

а душата ти я няма.

Погледни нагоре към небето –

слънцето, луната и звездите.

Те са най-добрите приятели на детето,

дето ти живее в гърдите.

Болно е, когато си ням,

светът е огромен,

а поривът е без тяга.

Неудобно е, когато си прям,

той е безумен,

а съвестта му си ляга.

Погледни нагоре към небето –

слънцето, луната и звездите.

Те са най-добрите приятели на детето,

дето ти живее в гърдите.

Самотата отлита, когато душата пее.

Злобата стихва на слънчеви лъчи,

болката е минало след смях,

възкресението е в честните слова.

Погледни нагоре към небето –

слънцето, луната и звездите.

Те са най-добрите приятели на детето,

дето ти живее в гърдите.