Aug 31, 2012, 12:17 PM

Утеха след застой

  Poetry » Other
866 0 0

Зловещо е, когато си сам

Пътят е тъмен,

а светлината все бяга.

 

Страшно е, когато си там.

Човекът е тъжен,

а душата ти я няма.

 

Погледни нагоре към небето –

слънцето, луната и звездите.

Те са най-добрите приятели на детето,

дето ти живее в гърдите.

 

Болно е, когато си ням,

светът е огромен,

а поривът е без тяга.

 

Неудобно е, когато си прям,

той е безумен,

а съвестта му си ляга.

 

Погледни нагоре към небето –

слънцето, луната и звездите.

Те са най-добрите приятели на детето,

дето ти живее в гърдите.

 

Самотата отлита, когато душата пее.

Злобата стихва на слънчеви лъчи,

болката е минало след смях,

възкресението е в честните слова.

 

Погледни нагоре към небето –

слънцето, луната и звездите.

Те са най-добрите приятели на детето,

дето ти живее в гърдите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...