Боже,
за толкоз време как не го разбра –
не мога
да повторя чужда обич.
Да върна стари времена.
Да драсна кръстче върху
раните.
И не замествам половинки
на пръснати от безразличие сърца.
Не съм пророк, нито - месия.
Не давам на ангро надежди.
Не търся в
девет кладенци вода,
за да доказвам
колко съм над прежните…
За толкоз време как не го разбра -
Че аз съм
трънчето в душата ти
Боля те нощем.
Безпаметно.
Дори когато на луната спя…
Но и мехлемът съм.
… За някога…
© Таня Хаджидимитрова Все права защищены