22 янв. 2022 г., 11:17  

Утопия ли е

944 5 12

Регулярно охлабвам житейските стеги

с дозичка хумор, с премерен цинизъм,

инак дъхът ми отдавна би секнал,

впримчен от сух прагматизъм.

Не е достатъчно. Пак е компромис.

Стъпалце нищожно над примирение.

Кихам, прелиствайки прашния промисъл,

равнящ „нищи* духом" с „блажени”.

 

Авторитарна игра е на каста, че уж е

единствен посредник в небесни повели.

Но те са у нас, в изначалното сгушени,

тях с първия дъх сме приели.

С расо, без расо – търговците в храма са;

подрънкват ключето за всичките двери.

Адът им – пръчка, морковче - раят.

Оглавник за плът, за души отеснели.

 

Кратък е пътят на моята Вяра:

започнал от мен... свършва в мен.

По площади развята, коленичила в храм,

е алиби за грях и монета разменна,

с която откупва светът своя страх.

Вяра за продан пред Съдния ден,

в унижения кътана, в бездушния мраз,

за бъдно живуркане вид индулгенция.

 

Не вярвам в прераждане, в спирала кармична;

паметта е белтък – белтъкът е тлен.

След края съм капка флуидна (не личност),

безспоменно в сродна среда разпоен.

Но вярвам, че даже и стъпчици дребни,

нюанси творят в моя аура земна,

а те се кодират, на мига отразени,

в паралелна човешка вселена.

 

Знам, няма да мога да тръгна след тях;

съществувам до своето време.

Посоката важна е! – Жалони през свят,

ослепял и замръзнал в неверие.

 

Ако носен от всинца ни дар съкровен:

усет за ценно, красиво, нетленно...

претворим, чрез делата си светли,

в посланик на разум, изтръгнат от плен,

той би умножавал, шествал щафетно,

други, по-висши, човешки вселени.

Малко тъжно, че ключ за лелеяна вечност

е анонимният принос към съвършенство.

 

Утопии разни. Брътвеж безхаберен.

Нека в дивната вис никнат царства небесни,

но пътят към техните истинни двери

е близо до нас. Повярвай ми, лесно е

с благ помисъл, дума, усмивка, доверие,

дал своята лепта потребна,

да минеш през грейнали зеници две

и влезеш в човека пред теб. Като в себе си.

___________________

* - нищи - бедни

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмил Нешев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И сега какво, да сменям заглавието на стихото ли? Привет, Деа!
  • "Кратък е пътят на моята Вяра:
    започнал от мен... свършва в мен."...Не е утопия.
  • "Съдния ден" е нашата съвест. Пред нея се изправяме сами и със собствената си вяра. Благодаря, Паленка!
  • Не е утопия, вяра в собствената вяра. Браво
  • Ех, тииии...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....