Утопия ли е
Регулярно охлабвам житейските стеги
с дозичка хумор, с премерен цинизъм,
инак дъхът ми отдавна би секнал,
впримчен от сух прагматизъм.
Не е достатъчно. Пак е компромис.
Стъпалце нищожно над примирение.
Кихам, прелиствайки прашния промисъл,
равнящ „нищи* духом" с „блажени”.
Авторитарна игра е на каста, че уж е
единствен посредник в небесни повели.
Но те са у нас, в изначалното сгушени,
тях с първия дъх сме приели.
С расо, без расо – търговците в храма са;
подрънкват ключето за всичките двери.
Адът им – пръчка, морковче - раят.
Оглавник за плът, за души отеснели.
Кратък е пътят на моята Вяра:
започнал от мен... свършва в мен.
По площади развята, коленичила в храм,
е алиби за грях и монета разменна,
с която откупва светът своя страх.
Вяра за продан пред Съдния ден,
в унижения кътана, в бездушния мраз,
за бъдно живуркане вид индулгенция.
Не вярвам в прераждане, в спирала кармична;
паметта е белтък – белтъкът е тлен.
След края съм капка флуидна (не личност),
безспоменно в сродна среда разпоен.
Но вярвам, че даже и стъпчици дребни,
нюанси творят в моя аура земна,
а те се кодират, на мига отразени,
в паралелна човешка вселена.
Знам, няма да мога да тръгна след тях;
съществувам до своето време.
Посоката важна е! – Жалони през свят,
ослепял и замръзнал в неверие.
Ако носен от всинца ни дар съкровен:
усет за ценно, красиво, нетленно...
претворим, чрез делата си светли,
в посланик на разум, изтръгнат от плен,
той би умножавал, шествал щафетно,
други, по-висши, човешки вселени.
Малко тъжно, че ключ за лелеяна вечност
е анонимният принос към съвършенство.
Утопии разни. Брътвеж безхаберен.
Нека в дивната вис никнат царства небесни,
но пътят към техните истинни двери
е близо до нас. Повярвай ми, лесно е
с благ помисъл, дума, усмивка, доверие,
дал своята лепта потребна,
да минеш през грейнали зеници две
и влезеш в човека пред теб. Като в себе си.
___________________
* - нищи - бедни
© Людмил Нешев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И сега какво, да сменям заглавието на стихото ли?
Привет, Деа! -
"Кратък е пътят на моята Вяра:
започнал от мен... свършва в мен."...Не е утопия. -
"Съдния ден" е нашата съвест. Пред нея се изправяме сами и със собствената си вяра. Благодаря, Паленка!
-
Не е утопия, вяра в собствената вяра. Браво
-
Ех, тииии...
-
И тук ли бездиханна и бездумна? Горката. Да знаеш, вече започваш да ми създаваш комплекси. Благодаря, Наде!
-
Без дъх ме остави, приятелю и без думи.
-
Благодаря за отговора, достатъчен е. Радвам се. Който търси - разбира
-
Чувството е невероятно, Любомира. Надявам се да си го изпитвала.
-
Щураче щураво, благодаря за несъгласието ти! Точно такава реакция очаквах, използвайки съчетанието "нищи духом - блажени". Повярвай, знам за какво СЕБЕотдаване иде реч в онова - нищи. И не, не е ирония - сарказъм е, насочен към лъжеверующите. Опитах да ти отговоря комплексно, но цензурата за обем на коментара, не ми даде никакъв шанс да го сторя в рамките на отпуснатите хиляда символа. Не е справедливо ограничението да важи и за хора като мен, които повече от две години не са изприказвали тук даже и думичка.
-
Това с нищите духом ирония ли е? Ако да, не заслужава ирония, просто не си разбрал казаното. На мен също ми беше непонятно, но отговорът е даден на много места в Библията, например Първо Коринтяни 2:12 и стиховете около него. Иначе харесах произведението, макар да не споделям възгледите ти, оценявам и уважавам мислещите хора
-
... и да се почувстваш у дома си.
Като сватбен обет.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
