Слънцето
с утринната си милувка
облаците изчерви,
с лъч Вечерницата близна,
тя трепна и се скри.
Между боровите клонки се промуши,
сред брезовите вейки се провря,
в опустелите гнезда надникна
и над слана проблясваща се спря.
… а тя от умиление
сълза проля.
© Ласка Александрова Все права защищены