Утро
Бягай, мое утро теменужено,
не пристъпвай плахо през вратата…
Тази нощ небето ще е влюбено,
ще покрие с облаци земята.
И ще тръпне, дръзко пожелано
от любов, която го отрича…
Залезът в мечтите му остана,
огънят в зенита му се врича.
Сън ли беше?...Аз ли го подпалих
с въгленче, замръкнало в очите?...
Още върху устните ми пари
клетва, премълчана под звездите.
Бягай, мое утро непоканено,
нека още миг да бъде лудост…
Изгревът косите ми погали
и в деня потърси ново чудо…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
