Jun 13, 2012, 9:23 PM

Утро 

  Poetry » Love
676 0 3

 

Бягай, мое утро теменужено,

не пристъпвай плахо през вратата…

Тази нощ небето ще е влюбено,

ще покрие с облаци земята.

 

И ще тръпне, дръзко пожелано

от любов, която го отрича…

Залезът в мечтите му остана,

огънят в зенита му се врича.

 

Сън ли беше?...Аз ли го подпалих

с въгленче, замръкнало в очите?...

Още върху устните ми пари

клетва, премълчана под звездите.

 

Бягай, мое утро непоканено,

нека още миг да бъде лудост…

Изгревът косите ми погали

и в деня потърси ново чудо…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??