Утро

Не искам нищо повече от песъчинката на плажа,

заклещена в косите ми под сламената шапка на деня.

Горещо моля костения гребен да бъде сляп, да я отмине,

да съм за още малко с нея, за тази нощ тъй кратка като миг,

през пръстите на времето пресят и отразен в моя поглед.

Водата да се отклони, да си измисли нова име и чистилище,

по-дъхаво и бистро от сутрешна роса по резедата лятна.

Тогава идва моя час да я открия като иманяр съкровище

на тънката възглавница, полегнала в очакване до теб и мен.

Часовникът от пясък ще е спрял и стреснат от умора.

Без упоритото тик-такане ще ни обгърне тишината.

Не искам много, Време. Само песъчинката ми остави..