28.08.2020 г., 10:38

Утро

642 0 0

Не искам нищо повече от песъчинката на плажа,

заклещена в косите ми под сламената шапка на деня.

Горещо моля костения гребен да бъде сляп, да я отмине,

да съм за още малко с нея, за тази нощ тъй кратка като миг,

през пръстите на времето пресят и отразен в моя поглед.

Водата да се отклони, да си измисли нова име и чистилище,

по-дъхаво и бистро от сутрешна роса по резедата лятна.

Тогава идва моя час да я открия като иманяр съкровище

на тънката възглавница, полегнала в очакване до теб и мен.

Часовникът от пясък ще е спрял и стреснат от умора.

Без упоритото тик-такане ще ни обгърне тишината.

Не искам много, Време. Само песъчинката ми остави..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...