28.08.2020 г., 10:38

Утро

645 0 0

Не искам нищо повече от песъчинката на плажа,

заклещена в косите ми под сламената шапка на деня.

Горещо моля костения гребен да бъде сляп, да я отмине,

да съм за още малко с нея, за тази нощ тъй кратка като миг,

през пръстите на времето пресят и отразен в моя поглед.

Водата да се отклони, да си измисли нова име и чистилище,

по-дъхаво и бистро от сутрешна роса по резедата лятна.

Тогава идва моя час да я открия като иманяр съкровище

на тънката възглавница, полегнала в очакване до теб и мен.

Часовникът от пясък ще е спрял и стреснат от умора.

Без упоритото тик-такане ще ни обгърне тишината.

Не искам много, Време. Само песъчинката ми остави..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...