28 ago 2020, 10:38

Утро

646 0 0

Не искам нищо повече от песъчинката на плажа,

заклещена в косите ми под сламената шапка на деня.

Горещо моля костения гребен да бъде сляп, да я отмине,

да съм за още малко с нея, за тази нощ тъй кратка като миг,

през пръстите на времето пресят и отразен в моя поглед.

Водата да се отклони, да си измисли нова име и чистилище,

по-дъхаво и бистро от сутрешна роса по резедата лятна.

Тогава идва моя час да я открия като иманяр съкровище

на тънката възглавница, полегнала в очакване до теб и мен.

Часовникът от пясък ще е спрял и стреснат от умора.

Без упоритото тик-такане ще ни обгърне тишината.

Не искам много, Време. Само песъчинката ми остави..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...