1 авг. 2011 г., 08:19

Утро

718 0 5

Утро

 

Изпърха слънце алено-червено

като птиче в дланите на хоризонта,

простря пътеката си къмто мене

по вълните

                     и повика ме да дойда.

 

Пътеката раздипли се в морето,

сякаш стълбище,

                                за празник пременено

с трибагреник - игра на цветовете

от синьо, златно и червено.

 

Една вълна целуна ми нозете

и свенливо

                    цяла в пяна се забули...

Нима могат хората със боговете

да вървят,

                  въздушна лекота обули?!?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...