1.08.2011 г., 8:19

Утро

720 0 5

Утро

 

Изпърха слънце алено-червено

като птиче в дланите на хоризонта,

простря пътеката си къмто мене

по вълните

                     и повика ме да дойда.

 

Пътеката раздипли се в морето,

сякаш стълбище,

                                за празник пременено

с трибагреник - игра на цветовете

от синьо, златно и червено.

 

Една вълна целуна ми нозете

и свенливо

                    цяла в пяна се забули...

Нима могат хората със боговете

да вървят,

                  въздушна лекота обули?!?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...