Утро
Изпърха слънце алено-червено
като птиче в дланите на хоризонта,
простря пътеката си къмто мене
по вълните
и повика ме да дойда.
Пътеката раздипли се в морето,
сякаш стълбище,
за празник пременено
с трибагреник - игра на цветовете
от синьо, златно и червено.
Една вълна целуна ми нозете
и свенливо
цяла в пяна се забули...
Нима могат хората със боговете
да вървят,
въздушна лекота обули?!?
© Даниела Тодорова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
