Aug 1, 2011, 8:19 AM

Утро

727 0 5

Утро

 

Изпърха слънце алено-червено

като птиче в дланите на хоризонта,

простря пътеката си къмто мене

по вълните

                     и повика ме да дойда.

 

Пътеката раздипли се в морето,

сякаш стълбище,

                                за празник пременено

с трибагреник - игра на цветовете

от синьо, златно и червено.

 

Една вълна целуна ми нозете

и свенливо

                    цяла в пяна се забули...

Нима могат хората със боговете

да вървят,

                  въздушна лекота обули?!?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...