7 июл. 2006 г., 01:14

Утробата мълчи

946 0 12

Надежда се чете  там

дълбоко в твоите очи

Ти искаш го , да знам .

Ала утробата мълчи  !

 

Дали живее в теб вече

детето  твое ,  не личи

Желаеш новото човече .

Ала утробата  мълчи  !

 

Мечтаеш   да  го  видиш

потъваш в своите мечти

Копнееш   да  го  усетиш .

Ала  утробата  мълчи  !

 

 „Часовника” ти изостава

 започва тъжно да  звучи

 И малко време  ти остава

 Ала   утробата  мълчи  !

 

 Изгаряш  от  тревожност

 празнотата в тебе  горчи

 Диагноза- /невъзможност/

 Завинаги  утробата мълчи !

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За думите на всички вас благодаря
    Да Гери и Мая,много тежко, чак боде
    Ради права си за децата чакащи деня
    в който втори дом ще открият някъде
    Да Весан не е изповед и лична история
    ала за много хора често това е случване
    Съгласна съм Джейни Тод не трябват отчаяния
    Бог е милостив , трябва вяра и силно искане
    Благодаря ти мила Поли, голямо щастие ти желая
    а на Никола ще кажа:"Ужас!...я се вземи в ръце"
    Да Христо, така е, тъжно се описва тъжна история
    така тъжна че дори и kasius не можа да ме разсмее
    И на теб Злате за думите и за куража аз благодаря
    и дано тези които имат нужда усетят това трептене
    За двете си прекрасни момчета на Господ благодаря
    стиха е за онези не усетили радостта от това щастие
  • Тъжен стих, Анета.
    Кураж.
  • Лягай на врат с крака към тавана и ... утробата ще заговори!
  • Тъжен и силен стих, Анета!!!
  • Горчив и силен стих Етчи.
    Поздрави за него.
    А на теб мила много щастие желая

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...