7 jul 2006, 1:14
Утробата мълчи
Надежда се чете там
дълбоко в твоите очи
Ти искаш го , да знам .
Ала утробата мълчи !
Дали живее в теб вече
детето твое , не личи
Желаеш новото човече .
Ала утробата мълчи !
Мечтаеш да го видиш
потъваш в своите мечти
Копнееш да го усетиш .
Ала утробата мълчи !
„Часовника” ти изостава
започва тъжно да звучи
И малко време ти остава
Ала утробата мълчи !
Изгаряш от тревожност
празнотата в тебе горчи
Диагноза- /невъзможност/
Завинаги утробата мълчи !
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Тъжен стих, Анета.
Кураж. -
Лягай на врат с крака към тавана и ... утробата ще заговори!
-
Тъжен и силен стих, Анета!!!
-
Горчив и силен стих Етчи.
Поздрави за него.
А на теб мила много щастие желая -
И още нещо Етчи, аз не вярвам на диагнози и в това ми е силата!
Вярвам в измоленото от Бог!
Ако вярвах в диагнози нямаше да съм жива, а нямаше да имам и дете, но.... -
Поздравления за стиха Етчи!
Надявам се да е само сюжет, а не преживяна история!
Но каквото и да е важното е никога да няма отчаяние. -
Дано да е вълнуваща художествена измислица, а не искрена лирична изповед! Поздрави и успех!
-
да, много тежък стих, Анета! и тежка диагноза за всяка жена...
-
Диагноза- /невъзможност/
Завинаги утробата мълчи!
........................................
За жената - наказание най-тежко е това,
да не вдъхне тя живот на една душа...
Тежък е стихът ти, Етчи...
Поздрав!
-
Ивайло , ама как така
шестица ,не благодаря
Достатъчно ми е това
че тук постави си стиха
Е може и да е два реда само
ала приятелски ми даваш рамо
Усмивки и много поводи за радост -
Читателя е чудна птица,
от мене имаш ти шестца
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Да Гери и Мая,много тежко, чак боде
Ради права си за децата чакащи деня
в който втори дом ще открият някъде
Да Весан не е изповед и лична история
ала за много хора често това е случване
Съгласна съм Джейни Тод не трябват отчаяния
Бог е милостив , трябва вяра и силно искане
Благодаря ти мила Поли, голямо щастие ти желая
а на Никола ще кажа:"Ужас!...я се вземи в ръце"
Да Христо, така е, тъжно се описва тъжна история
така тъжна че дори и kasius не можа да ме разсмее
И на теб Злате за думите и за куража аз благодаря
и дано тези които имат нужда усетят това трептене
За двете си прекрасни момчета на Господ благодаря
стиха е за онези не усетили радостта от това щастие