7.07.2006 г., 1:14

Утробата мълчи

938 0 12

Надежда се чете  там

дълбоко в твоите очи

Ти искаш го , да знам .

Ала утробата мълчи  !

 

Дали живее в теб вече

детето  твое ,  не личи

Желаеш новото човече .

Ала утробата  мълчи  !

 

Мечтаеш   да  го  видиш

потъваш в своите мечти

Копнееш   да  го  усетиш .

Ала  утробата  мълчи  !

 

 „Часовника” ти изостава

 започва тъжно да  звучи

 И малко време  ти остава

 Ала   утробата  мълчи  !

 

 Изгаряш  от  тревожност

 празнотата в тебе  горчи

 Диагноза- /невъзможност/

 Завинаги  утробата мълчи !

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За думите на всички вас благодаря
    Да Гери и Мая,много тежко, чак боде
    Ради права си за децата чакащи деня
    в който втори дом ще открият някъде
    Да Весан не е изповед и лична история
    ала за много хора често това е случване
    Съгласна съм Джейни Тод не трябват отчаяния
    Бог е милостив , трябва вяра и силно искане
    Благодаря ти мила Поли, голямо щастие ти желая
    а на Никола ще кажа:"Ужас!...я се вземи в ръце"
    Да Христо, така е, тъжно се описва тъжна история
    така тъжна че дори и kasius не можа да ме разсмее
    И на теб Злате за думите и за куража аз благодаря
    и дано тези които имат нужда усетят това трептене
    За двете си прекрасни момчета на Господ благодаря
    стиха е за онези не усетили радостта от това щастие
  • Тъжен стих, Анета.
    Кураж.
  • Лягай на врат с крака към тавана и ... утробата ще заговори!
  • Тъжен и силен стих, Анета!!!
  • Горчив и силен стих Етчи.
    Поздрави за него.
    А на теб мила много щастие желая

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...