Jul 7, 2006, 1:14 AM

Утробата мълчи

  Poetry
940 0 12

Надежда се чете  там

дълбоко в твоите очи

Ти искаш го , да знам .

Ала утробата мълчи  !

 

Дали живее в теб вече

детето  твое ,  не личи

Желаеш новото човече .

Ала утробата  мълчи  !

 

Мечтаеш   да  го  видиш

потъваш в своите мечти

Копнееш   да  го  усетиш .

Ала  утробата  мълчи  !

 

 „Часовника” ти изостава

 започва тъжно да  звучи

 И малко време  ти остава

 Ала   утробата  мълчи  !

 

 Изгаряш  от  тревожност

 празнотата в тебе  горчи

 Диагноза- /невъзможност/

 Завинаги  утробата мълчи !

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • За думите на всички вас благодаря
    Да Гери и Мая,много тежко, чак боде
    Ради права си за децата чакащи деня
    в който втори дом ще открият някъде
    Да Весан не е изповед и лична история
    ала за много хора често това е случване
    Съгласна съм Джейни Тод не трябват отчаяния
    Бог е милостив , трябва вяра и силно искане
    Благодаря ти мила Поли, голямо щастие ти желая
    а на Никола ще кажа:"Ужас!...я се вземи в ръце"
    Да Христо, така е, тъжно се описва тъжна история
    така тъжна че дори и kasius не можа да ме разсмее
    И на теб Злате за думите и за куража аз благодаря
    и дано тези които имат нужда усетят това трептене
    За двете си прекрасни момчета на Господ благодаря
    стиха е за онези не усетили радостта от това щастие
  • Тъжен стих, Анета.
    Кураж.
  • Лягай на врат с крака към тавана и ... утробата ще заговори!
  • Тъжен и силен стих, Анета!!!
  • Горчив и силен стих Етчи.
    Поздрави за него.
    А на теб мила много щастие желая

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...