6 авг. 2007 г., 12:56

Утрото може и да е по-мъдро от нощта... СЪМНЯВАМ СЕ!

1.4K 0 3
Автобусът запази тайната ни.
Пътят беше достатъчно дълъг,
за да се изниже просташки бързо...
Потъвахме в тотално нощно безвремие!
Такава утеха не съм изпитвала...
Напуснахме морето и се устремихме насам.
Поне транспортното средство ни съдействаше... донякъде!

ПО ДЯВОЛИТЕ!!
За нищо на света не исках да виждам изгрева,
прокрадващото се сутрешно слънце.
Крадецът на праскови!
Тънка червена линия беше границата между нас,
такава и остана...
А когато денят настъпи, беше вече дебела.



След като видях източника на светлина,
се оказа, че сме пристигнали.
Разочарование. От това най-дълбокото!
Изкривяващо сетивата по особено брутален начин!
Разочарование. Съпътствано от проблясъци,
присъщи само на часа, в който се намирахме.


Крайна противоположност. 
Моментен хлад донасяше утрото.
София ни приветства.
Играеха в комбина. София и слънцето!
Иначе това нямаше да се случи..
ПО ДЯВОЛИТЕ!!

Денят продължи в контраст с нощните автобусни, все още морски нотки и влечения. 

                                                                                                                  *край*

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Муф Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • прокрадващото се сутрешно слънце.
    Крадецът на праскови!
    Тънка червена линия беше границата между нас,
    такава и остана...
    А когато денят настъпи, беше вече дебела.
    ..................................
    София ни приветства.
    Играеха в комбина. София и слънцето!

    харесва ми!!!*
  • не се знае, знае ли се..
  • а това страст и още нещо ли е? хубаво

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...