Утрото може и да е по-мъдро от нощта... СЪМНЯВАМ СЕ!
Автобусът запази тайната ни.
Пътят беше достатъчно дълъг,
за да се изниже просташки бързо...
Потъвахме в тотално нощно безвремие!
Такава утеха не съм изпитвала...
Напуснахме морето и се устремихме насам.
Поне транспортното средство ни съдействаше... донякъде!
ПО ДЯВОЛИТЕ!!
За нищо на света не исках да виждам изгрева,
прокрадващото се сутрешно слънце.
Крадецът на праскови!
Тънка червена линия беше границата между нас,
такава и остана...
А когато денят настъпи, беше вече дебела.
След като видях източника на светлина,
се оказа, че сме пристигнали.
Разочарование. От това най-дълбокото!
Изкривяващо сетивата по особено брутален начин!
Разочарование. Съпътствано от проблясъци,
присъщи само на часа, в който се намирахме.
Крайна противоположност.
Моментен хлад донасяше утрото.
София ни приветства.
Играеха в комбина. София и слънцето!
Иначе това нямаше да се случи..
ПО ДЯВОЛИТЕ!!
Денят продължи в контраст с нощните автобусни, все още морски нотки и влечения.
*край*
Пътят беше достатъчно дълъг,
за да се изниже просташки бързо...
Потъвахме в тотално нощно безвремие!
Такава утеха не съм изпитвала...
Напуснахме морето и се устремихме насам.
Поне транспортното средство ни съдействаше... донякъде!
ПО ДЯВОЛИТЕ!!
За нищо на света не исках да виждам изгрева,
прокрадващото се сутрешно слънце.
Крадецът на праскови!
Тънка червена линия беше границата между нас,
такава и остана...
А когато денят настъпи, беше вече дебела.
След като видях източника на светлина,
се оказа, че сме пристигнали.
Разочарование. От това най-дълбокото!
Изкривяващо сетивата по особено брутален начин!
Разочарование. Съпътствано от проблясъци,
присъщи само на часа, в който се намирахме.
Крайна противоположност.
Моментен хлад донасяше утрото.
София ни приветства.
Играеха в комбина. София и слънцето!
Иначе това нямаше да се случи..
ПО ДЯВОЛИТЕ!!
Денят продължи в контраст с нощните автобусни, все още морски нотки и влечения.
*край*
© Муф All rights reserved.
