6 мар. 2011 г., 20:57

Утрото на умиращите птици

726 0 1

Утрото на умиращите птици

(по Стар Ков)


Може би масаите са наричали
този изгрев "роден от лунни ресници"...
може би дори "величествен",
а за мен е "утрото на умиращите птици"...

Беше вечер. С вятър въздъхна морето.
Чайка удари в каменен бряг.
Тъжно проплака в мене детето.
Пяна в гърдите, в очите ми - бяг...

Червените чувства в мене нахлуха.
В червено се пръсна последната заран.
Червеното слънце поглеждаше глухо.
Скалата с червено запечатваше раната.

От моята риза се посипаха копчета.
Бялото умираше в очите на чайка.
Душата, свирепа, зад зъби изскочи.
Небе и Земя псувах на майка...

Беше красива, когато летеше...
Спомен закапа от мойте ресници...
Нещо отвътре жестоко дереше
в тъжното утро на умиращи птици...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Цветущите попържни малко развалят тъжността на утрото!
    Но иначе-хубав стих!
    Поздрав,Зем!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...