Mar 6, 2011, 8:57 PM

Утрото на умиращите птици

  Poetry » Other
717 0 1

Утрото на умиращите птици

(по Стар Ков)


Може би масаите са наричали
този изгрев "роден от лунни ресници"...
може би дори "величествен",
а за мен е "утрото на умиращите птици"...

Беше вечер. С вятър въздъхна морето.
Чайка удари в каменен бряг.
Тъжно проплака в мене детето.
Пяна в гърдите, в очите ми - бяг...

Червените чувства в мене нахлуха.
В червено се пръсна последната заран.
Червеното слънце поглеждаше глухо.
Скалата с червено запечатваше раната.

От моята риза се посипаха копчета.
Бялото умираше в очите на чайка.
Душата, свирепа, зад зъби изскочи.
Небе и Земя псувах на майка...

Беше красива, когато летеше...
Спомен закапа от мойте ресници...
Нещо отвътре жестоко дереше
в тъжното утро на умиращи птици...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Цветущите попържни малко развалят тъжността на утрото!
    Но иначе-хубав стих!
    Поздрав,Зем!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...