Утрото на умиращите птици

(по Стар Ков)

Може би масаите са наричали
този изгрев "роден от лунни ресници"...
може би дори "величествен",
а за мен е "утрото на умиращите птици"...

Беше вечер. С вятър въздъхна морето.
Чайка удари в каменен бряг.
Тъжно проплака в мене детето.
Пяна в гърдите, в очите ми - бяг...

Червените чувства в мене нахлуха.
В червено се пръсна последната заран.
Червеното слънце поглеждаше глухо.
Скалата с червено запечатваше раната.

От моята риза се посипаха копчета.
Бялото умираше в очите на чайка.
Душата, свирепа, зад зъби изскочи.
Небе и Земя псувах на майка...

Беше красива, когато летеше...
Спомен закапа от мойте ресници...
Нещо отвътре жестоко дереше
в тъжното утро на умиращи птици...