tsveti4ka (Цвет)
198 273
1 дек. 2009 г., 00:39

Увехнала шушулка 

  Поэзия » Философская
446 0 3

Като увехнала шушулка

се обрулих от дървото на Живота.

Силно залюляваше ме вятърът -

а не бях във безопасна люлка.

Миговете отминаваха ме във галоп,

а аз през сълзи само падах -

далечни викове и смехове свистяха,

докато в агония слушах ги и страдах.

Тогава...с нежна топлота

огря ме твоята усмивка,

в мен запали се искра, тъй бяла,

че моментално (някак)

подарих си аз почивка.

Съществувах ли - минавах

между хули, клевети, омраза.

Отдалечавах се и търсех само

малко волност, щастие, свобода.

Сега намерих ги завинаги, със теб.

И нека вечността да ни прегръща,

да ни разбива и разнася, и обгръща

из бъднината на Вселената могъща.

Ще устоим на всичко с мъдростта

на нас (от днес)... присъща.

 

© Цвет Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??