Като увехнала шушулка
се обрулих от дървото на Живота.
Силно залюляваше ме вятърът -
а не бях във безопасна люлка.
Миговете отминаваха ме във галоп,
а аз през сълзи само падах -
далечни викове и смехове свистяха,
докато в агония слушах ги и страдах.
Тогава...с нежна топлота
огря ме твоята усмивка,
в мен запали се искра, тъй бяла,
че моментално (някак) ...