29 февр. 2012 г., 09:25

Уви

806 0 5

Копнежите ми днес не раждат завист,

тя няма никога да бъде моя.

Уви, не съм Ахил, не съм и Парис,

не може пак да се повтори Троя.


А тя е по-красива от Елена

и всеки кон троянски има смисъл.

Уви, в подредбата на мизансцена

с декор такъв едва ли бих се вписал.


Живеем в други времена тревожни,

с по-слепи и от Омир разказвачи.

Уви, днес битките са невъзможни,

пилеем жар - на страст и плът търсачи.


Завиждам благородно на слепеца,

видял и завещал една Елена.

Уви, не мога аз като мъдреца,

щом тя на друг в сърцето е пленена...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вън от контекста на спора - едно сериозно, добро стихотворение. Правят впечатление интертекстуалните препратки и дълбочината на внушението на финала. Но точно тук ми се струва че има изместване от оста на логичното - тя може да е пленена "на друг в сърцето", но не е ли по-важно какво има в нейното сърце? Впрочем думата има авторът. За мен стихотворението е успех. Поздравявам!
  • Нека се присъединя в дискусията, предлагайки различен прочит на третата строфа, този път в подкрепа на Димитър - разбира се, акцентът във въпросния втори стих е върху физическата слепота на Омир, но, от друга страна, не иде ли все пак реч за духовно ослепените разказвачи, неспособни да видят света с иначе здравите си очи?
  • Не ми се вижда удачно сравняването на духовната слепота с физическата слепота на Омир - тя не му е попречила да остане в историята като легендарният разказвач от древността, вероятно дори прави постиженията му още по-значими...
    Всъщност, сега като го чета отново трета строфа ми е напълно излишна - с нищо не допринася към основното послание...
  • Владо, не знам що реши, че "рикошира" и то негативно?
    ...ноооо, всеки може да си го чете и тълкува както му е удобно
    Не малко пъти съм казвал, че И да се чете поезия също е изкуство.
  • Като метрика - добре.
    Обаче защо така в трета строфа метафората за слепотата рикошира деградивно върху елинския Бард? Не вярвам да си търсил този ефект...
    И какво общо имат с копнежа ти по "хубавата Елена" търсачите на страст и плът" - тя е пленена от такъв или ти се чувстваш такъв - не става ясно...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...