29.02.2012 г., 9:25

Уви

807 0 5

Копнежите ми днес не раждат завист,

тя няма никога да бъде моя.

Уви, не съм Ахил, не съм и Парис,

не може пак да се повтори Троя.


А тя е по-красива от Елена

и всеки кон троянски има смисъл.

Уви, в подредбата на мизансцена

с декор такъв едва ли бих се вписал.


Живеем в други времена тревожни,

с по-слепи и от Омир разказвачи.

Уви, днес битките са невъзможни,

пилеем жар - на страст и плът търсачи.


Завиждам благородно на слепеца,

видял и завещал една Елена.

Уви, не мога аз като мъдреца,

щом тя на друг в сърцето е пленена...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вън от контекста на спора - едно сериозно, добро стихотворение. Правят впечатление интертекстуалните препратки и дълбочината на внушението на финала. Но точно тук ми се струва че има изместване от оста на логичното - тя може да е пленена "на друг в сърцето", но не е ли по-важно какво има в нейното сърце? Впрочем думата има авторът. За мен стихотворението е успех. Поздравявам!
  • Нека се присъединя в дискусията, предлагайки различен прочит на третата строфа, този път в подкрепа на Димитър - разбира се, акцентът във въпросния втори стих е върху физическата слепота на Омир, но, от друга страна, не иде ли все пак реч за духовно ослепените разказвачи, неспособни да видят света с иначе здравите си очи?
  • Не ми се вижда удачно сравняването на духовната слепота с физическата слепота на Омир - тя не му е попречила да остане в историята като легендарният разказвач от древността, вероятно дори прави постиженията му още по-значими...
    Всъщност, сега като го чета отново трета строфа ми е напълно излишна - с нищо не допринася към основното послание...
  • Владо, не знам що реши, че "рикошира" и то негативно?
    ...ноооо, всеки може да си го чете и тълкува както му е удобно
    Не малко пъти съм казвал, че И да се чете поезия също е изкуство.
  • Като метрика - добре.
    Обаче защо така в трета строфа метафората за слепотата рикошира деградивно върху елинския Бард? Не вярвам да си търсил този ефект...
    И какво общо имат с копнежа ти по "хубавата Елена" търсачите на страст и плът" - тя е пленена от такъв или ти се чувстваш такъв - не става ясно...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....