Копнежите ми днес не раждат завист,
тя няма никога да бъде моя.
Уви, не съм Ахил, не съм и Парис,
не може пак да се повтори Троя.
А тя е по-красива от Елена
и всеки кон троянски има смисъл.
Уви, в подредбата на мизансцена
с декор такъв едва ли бих се вписал.
Живеем в други времена тревожни,
с по-слепи и от Омир разказвачи.
Уви, днес битките са невъзможни,
пилеем жар - на страст и плът търсачи.
Завиждам благородно на слепеца,
видял и завещал една Елена.
Уви, не мога аз като мъдреца,
щом тя на друг в сърцето е пленена...
© Димитър Никифоров Всички права запазени