Увито в проста книжка...

Поэзия » Философская

583 0 2

Не си от знатните ми гости!”-каза съдбата

и ми поднесе в елегантна щастиелера

нищожно щастие, увито в проста книжка.

Бяха празни гнездата на щастията шоколадени.

Очите ми просмукващи подводна сол от кладенци

със вкус и аромат на робска пот в галера

като с ласа го грабнаха във примка.

Слепен, коремът до гръбнака ми притихна,

едва крепящ се като изтървана бримка,

а невротични пръстите ми сграбиха го боязливо.

А тя,съдбата, иронично се подсмихна.

„Най-после да усетя,че съм жива!”-

ликуваше ума ми пресметливо,

„Най-после да усетя,че ме има!”-

ликуваше душата търпелива.

Ликуваха петте ми сетива!

Ура!Ура!Ура!Ура!Ура!

... Не бях орисана с наслади,

застинала в безпомощност огромна

като сред Понтоса - елинските номади,

защото от години вкусът на щастието

не знаех и ...не помнех.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vega666 (Младен Мисана)

Понякога вниманието на съдбата се плаща с висока цена.
Дали не е по-добре да получим от нея само:

"нищожно щастие, увито в проста книжка" ?

Чудесно е стихотворението ти, скъпа Загора!

Поздрав от мен /най-висока оценка/ и ново вдъхновение!

2014-10-12T09:11:06+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Разочарована от несправедливата съдба, ти си недоверчива към нея.Усетила ироничната й усмивка се амбицираш да й докажеш своята
значителност.Успяваш единствено да усетиш , че те има, че си тука,
че съществуваш.Не си била никога щастлива, но това не означава, че всичко спира до тук.Впрочем - изведи героинята си на по-светла улица.Накара ме да се замисля. Повдигни малко завесата,за да нахлуе светлина и за този, който го чете.Затрудних се, но ми беше интересно. Поздрав и добра вечер!

2014-10-11T22:34:10+03:00