Увито в проста книжка...
Не си от знатните ми гости!”-каза съдбата
и ми поднесе в елегантна щастиелера
нищожно щастие, увито в проста книжка.
Бяха празни гнездата на щастията шоколадени.
Очите ми просмукващи подводна сол от кладенци
със вкус и аромат на робска пот в галера
като с ласа го грабнаха във примка.
Слепен, коремът до гръбнака ми притихна,
едва крепящ се като изтървана бримка,
а невротични пръстите ми сграбиха го боязливо.
А тя,съдбата, иронично се подсмихна.
„Най-после да усетя,че съм жива!”-
ликуваше ума ми пресметливо,
„Най-после да усетя,че ме има!”-
ликуваше душата търпелива.
Ликуваха петте ми сетива!
Ура!Ура!Ура!Ура!Ура!
... Не бях орисана с наслади,
застинала в безпомощност огромна
като сред Понтоса - елинските номади,
защото от години вкусът на щастието
не знаех и ...не помнех.
© Диана Кънева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Разочарована от несправедливата съдба, ти си недоверчива към нея.Усетила ироничната й усмивка се амбицираш да й докажеш своята
значителност.Успяваш единствено да усетиш , че те има, че си тука,
че съществуваш.Не си била никога щастлива, но това не означава, че всичко спира до тук.Впрочем - изведи героинята си на по-светла улица.Накара ме да се замисля. Повдигни малко завесата,за да нахлуе светлина и за този, който го чете.Затрудних се, но ми беше интересно. Поздрав и добра вечер!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Дали не е по-добре да получим от нея само:
"нищожно щастие, увито в проста книжка" ?
Чудесно е стихотворението ти, скъпа Загора!
Поздрав от мен /най-висока оценка/ и ново вдъхновение!