27 февр. 2024 г., 15:43

Уют

462 1 0

Семейният дом, изграден със любов
и с покрив от общите спомени скъпи,
където под нощния хладен покров
прибираш се морен и прага пристъпил

 

законният сродник посреща те с жест,
приканващ тревогите си да загърбиш
и радва те с дългоочаквана вест
наследникът ваш, че със чест е постъпил.

 

Изправил се гордо напук на света
с неправдата в схватка жестока е влязъл,
платил е високата, тежка цена
макар че е прав той да бъде намразен.

 

Семеен уют е и чаша кафе,
по тъмно когато за работа ставаш
и вечер когато във здрач кадифен
в прегръдка неволи и болки забравяш.

 

Уютът семеен е крехко дръвче,
разцъфнало в пролет, окъпана в слънце,
а всеки момент споделен е цветче,
и обич, родена от мъничко зрънце.

 

Пазете цветенцата- наши деца!
С любов се грижете за тяхната радост!
Лъчи от усмивки за много лета
ще топлят сърцата с божествена сладост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....