27.02.2024 г., 15:43

Уют

453 1 0

Семейният дом, изграден със любов
и с покрив от общите спомени скъпи,
където под нощния хладен покров
прибираш се морен и прага пристъпил

 

законният сродник посреща те с жест,
приканващ тревогите си да загърбиш
и радва те с дългоочаквана вест
наследникът ваш, че със чест е постъпил.

 

Изправил се гордо напук на света
с неправдата в схватка жестока е влязъл,
платил е високата, тежка цена
макар че е прав той да бъде намразен.

 

Семеен уют е и чаша кафе,
по тъмно когато за работа ставаш
и вечер когато във здрач кадифен
в прегръдка неволи и болки забравяш.

 

Уютът семеен е крехко дръвче,
разцъфнало в пролет, окъпана в слънце,
а всеки момент споделен е цветче,
и обич, родена от мъничко зрънце.

 

Пазете цветенцата- наши деца!
С любов се грижете за тяхната радост!
Лъчи от усмивки за много лета
ще топлят сърцата с божествена сладост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...