12 нояб. 2022 г., 10:13

Узряване

335 0 0

Бях пламъче във въгленче мъждящо.

Бях сълзи и тъга в душа пречиста.

Бях пияна от любов  с,сърце звънтящо.

Бях болка сляпа с други неделима.

 

Сълзи преглъщах, жадна се умивах.

Слова отпращах смело  вдън гори

От  безумства егото изтривах.

Скришом вадех от плътта стрели.

 

Скърбите по минало изтривах.

Бъдещето сложих в светъл час

днес заложих на вълнението в мене

и  в молитва време, речена на глас

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...