12 nov 2022, 10:13

Узряване

  Poesía
336 0 0

Бях пламъче във въгленче мъждящо.

Бях сълзи и тъга в душа пречиста.

Бях пияна от любов  с,сърце звънтящо.

Бях болка сляпа с други неделима.

 

Сълзи преглъщах, жадна се умивах.

Слова отпращах смело  вдън гори

От  безумства егото изтривах.

Скришом вадех от плътта стрели.

 

Скърбите по минало изтривах.

Бъдещето сложих в светъл час

днес заложих на вълнението в мене

и  в молитва време, речена на глас

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...