12.11.2022 г., 10:13

Узряване

332 0 0

Бях пламъче във въгленче мъждящо.

Бях сълзи и тъга в душа пречиста.

Бях пияна от любов  с,сърце звънтящо.

Бях болка сляпа с други неделима.

 

Сълзи преглъщах, жадна се умивах.

Слова отпращах смело  вдън гори

От  безумства егото изтривах.

Скришом вадех от плътта стрели.

 

Скърбите по минало изтривах.

Бъдещето сложих в светъл час

днес заложих на вълнението в мене

и  в молитва време, речена на глас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...