12.11.2022 г., 10:13 ч.

Узряване 

  Поезия
141 0 0

Бях пламъче във въгленче мъждящо.

Бях сълзи и тъга в душа пречиста.

Бях пияна от любов  с,сърце звънтящо.

Бях болка сляпа с други неделима.

 

Сълзи преглъщах, жадна се умивах.

Слова отпращах смело  вдън гори

От  безумства егото изтривах.

Скришом вадех от плътта стрели.

 

Скърбите по минало изтривах.

Бъдещето сложих в светъл час

днес заложих на вълнението в мене

и  в молитва време, речена на глас

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??