Бях пламъче във въгленче мъждящо.
Бях сълзи и тъга в душа пречиста.
Бях пияна от любов с,сърце звънтящо.
Бях болка сляпа с други неделима.
Сълзи преглъщах, жадна се умивах.
Слова отпращах смело вдън гори
От безумства егото изтривах.
Скришом вадех от плътта стрели.
Скърбите по минало изтривах.
Бъдещето сложих в светъл час
днес заложих на вълнението в мене
и в молитва време, речена на глас
© Валя Сотирова Всички права запазени