24 июл. 2010 г., 12:31

В бардак живея 

  Поэзия
546 0 4

Във прах затънал съм,

пред мен е сякаш блеснал гръм!

В един бардак живея

от век на век, не зная да се смея.

 

От миг на миг подсвирквам си

(и пея)!

Прескачам трудности, но казвам си -

ще полудея.

 

Каквото върша, някак си не радва ме,

проблем едничък да реша не мога.

Щом нервен съм - с приятели обядваме,

а вкъщи връщам се - наляга ме тъга.

 

Във мръсна стая все затварям се,

започвам книги да чета.

В изкуство и наука силно уповавам се,

щом скука ме налегне - стихове редя.

 

Във прах затънал съм,

пред мен е сякаш блеснал гръм!

В един бардак живея

от век на век, не зная да се смея.

© Калин Кръстев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво, много е хубав.Пиши стихове не само когато те налегне скука, защото определено ти се отдава.Пък кой знае, може и да се научиш да се смееш
  • Благодаря за подкрепата!
  • Знаеш,че имаш подкрепа в мое лице
    и не се коси, а пиши!
  • Понеже знам, че не Ронда ме оцени така осезаемо, нека който е има смелостта да си каже мнението или да потъне във вечно забвение. Проклети да са той и перодръжката му!
Предложения
: ??:??