В бардак живея
Във прах затънал съм,
пред мен е сякаш блеснал гръм!
В един бардак живея
от век на век, не зная да се смея.
От миг на миг подсвирквам си
(и пея)!
Прескачам трудности, но казвам си -
ще полудея.
Каквото върша, някак си не радва ме,
проблем едничък да реша не мога.
Щом нервен съм - с приятели обядваме,
а вкъщи връщам се - наляга ме тъга.
Във мръсна стая все затварям се,
започвам книги да чета.
В изкуство и наука силно уповавам се,
щом скука ме налегне - стихове редя.
Във прах затънал съм,
пред мен е сякаш блеснал гръм!
В един бардак живея
от век на век, не зная да се смея.
© Калин Кръстев All rights reserved.
