28 июн. 2007 г., 12:14

В царството на самотата 

  Поэзия
574 0 7

В невидимата крепост на сърцето ти

отдавна не царува любовта.

Одрипавели чувства, в паяжини вплетени,

търкаля вятърът във своята игра.

Студената корона от главата си

не сваляш даже и в съня -

единствена за теб остана тя

в мъгливата земя на самотата ти.

Пред огледалото на гордостта

заставаш често с царските одежди

и гледаш във кълбо от стъклени надежди

как бавно си отива младостта.

В комфорт, изплетен от златисти нишки,

под пурпурната мантия, сърцето ти

безкръвно отброява дните,

защото ничий поданик е времето.

От блясъка на материалното си заслепен -

не виждат по-далеч сега очите ти.

А там, във тялото, душата в плен

съшива себе си от дрипите...

© Инна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??