В невидимата крепост на сърцето ти
отдавна не царува любовта.
Одрипавели чувства, в паяжини вплетени,
търкаля вятърът във своята игра.
Студената корона от главата си
не сваляш даже и в съня -
единствена за теб остана тя
в мъгливата земя на самотата ти.
Пред огледалото на гордостта
заставаш често с царските одежди
и гледаш във кълбо от стъклени надежди
как бавно си отива младостта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация